Емоционално зависимите взаимоотношения се осъществяват в двойка, където единият е зависим, а другият е контра-зависим. Връзката между тях е следната: съзависимият „се прилепва“, контра-зависимият държи дистанция, съзависимият моли за любов и внимание, контра-зависимият го дава, когато иска и в строго дозирано количество. Съзависимият изпитва остра нужда да получи и задоволи емоционалните си нужди, а контра-зависимият копнее да бъде дълбоко необходим, едва тогава е спокоен, че някой има нужда от него. Съзависим е човек, който е несигурен и много нерешителен, докато контра-зависимият създава впечатление за самочувствие, решителност и самодостатъчност. Изглежда, че има много разлики между тях, но има една обща прилика и това е пристрастяването.
Съзависимостта е изместване на акцента от себе си към друг човек, който впоследствие се превръща в подкрепа на зависимия. Това се случва, за да се компенсират липсващите елементи, както в пъзела, които не са достатъчни, за да се създаде цялостна картина, в нашия случай, на целостта на личността на човека, неговата самоконцепция.
За двамата е невъзможно да съществуват като самостоятелни личности, съществуването им се валидиро от другия. Такива хора зависят един от друг, доколкото е възможно, и дори контра-зависимият с демонстративната си самодостатъчност и въображаема лична автономия, чувства огромна нужда от партньор.
На преден план в този тип взаимоотношения е патологичната нужда, която се решава чрез допълване с това, което липсва на всеки от тях.
В този случай говорим за първични основни нужди: чувство за сигурност, чувство за емоционален и физически комфорт, надеждна топла връзка и т.н. Всеки има свой собствен дефицит. Такива хора търсят подкрепа не в себе си, а в любим човек, след което има неконтролируем страх от евентуалната загуба на този емоционално значим обект – всичко това е основната причина, поради която връзката, която протича в равнината на съзависимите-контразависимите, е разрушителна.
Не говорим за това каква е нормата, защото мъжът и жената по природа са създадени като половинки на едно цяло и са допълнение и продължение един на друг.
Говорим за крайности, патологични прояви, които се изразяват в такива фрази: „не мога да живея без него …“ или „когато ме напусна моят свят се срина…“
Тази неспособност да си представиш себе си без партньор, това ясно усещане, за вътрешна празнота, че за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от обект на любов може да бъде саморазрушителна.
Важно е да се разбере: вътрешното ядро, усещанещо за вътрешната значимост е основата, която трябва да бъде интегрирана в общата концепция за себе си на всеки човек. Тя е тази, която дава вътрешна свобода, която помага да се осъзнае: какво иска човек и как да живее, за да намери хармония и баланс. Щастливата хармонична личност е изпълнена с ресурси, които може да сподели с другите, може да изгради силни партньорства, основното послание на което ще бъде: Аз съм прекрасен и сам, чувствам се добре и комфортно в това състояние, но с вас съм МНОГО по-добре!!!