Моето призвание

Това, което ме вдъхновява е простотата на живота. Хората непрекъснато търсят какъв е смисълът на живота?

„Една легенда разказва, че преди хората да се появят на земята, таласъмите се събрали, за да направят някаква пакост.
Един от тях казал:
– Скоро човеците ще бъдат създадени. Не е справедливо да притежават толкова добродетели и толкова възможности. Трябва да предприемем нещо, за да им попречим да просъществуват. Да ги напълним с пороци и недостатъци. Това ще ги унищожи.
Най-старият от таласъмите рекъл:
– Предвидено е да притежават пороци и несъвършенства, но това ще ги направи по-цялостни. Мисля, че трябва да ги лишим от нещо, така че липсата му да ги изправя пред ново предизвикателство.
– Колко забавно! – възкликнали всички.
Но един млад и хитър таласъм, застанал в ъгъла, подхвърлил:
– Трябва да ги лишим от нещо важно… но от какво?
Старият таласъм мислил дълго и накрая отсякъл:
– Сетих се! Ще им отнемем ключът към щастието.
– Прекрасно…Фантастично…..Чудесна идея! извикали таласъмите, докато танцували около казана.
Старият таласъм добавил:
– Въпросът е къде ще го скрием, за да не могат да го намерят?
Първият, който се бил изказал, отново взел думата:
– Ще го скрием на върха на най-високата планина в света.
Друг таласъм веднага възразил:
– Не, спомни си, че са силни и упорити. Някой може да се изкачи на върха и да го намери, а намери ли го един, вече всички ще могат да се изкачат и предизвикателството ще изчезне.
Трети таласъм предложил:
– Тогава да го скрием на дъното на морето.
Четвърти взел думата и възразил:
– Не , спомни си че са любопитни, някой ден ще построят устройство, с което да слязат на дъното и няма да е трудно да го намерят.
Третият казал:
– Да го скрием на някоя далечна планета.
Останалите му отвърнали:
– Не, спомни си колко са умни. Някой ден ще построят кораб, с който ще могат да пътуват до други планети и ще го открият.
Един стар таласъм, който до тогава мълчал и слушал внимателно предложенията на останалите, се изправил в средата и казал:
– Знам къде да поставим ключа, за да не го намерят. Трябва да го скрием там, където никога няма да го потърсят.
Всички обърнали учудено погледи към него и в един глас го попитали:
– Къде?
Таласъмът отговорил:
– Ще го скрием в самите тях…. много близо до сърцето им.
Разнесли се смехове и одобрителни възгласи. Таласъмите се кикотели:
– Ха-ха-ха!….Толкова ще бъдат заети да го търсят безуспешно навън, без да знаят, че той е бил в тях през цялото време.
Младият таласъм се обадил със скептичен тон:
– Хората копнеят да бъдат щастливи. Рано или късно ще се появи някой достатъчно мъдър, за да открие къде е ключът, и ще каже на всички.
– Може да се случи – отвърнал най-старият таласъм – но хората по природа са недоверчиви към простите неща. Ако такъв човек се появи и разкрие, че тайната е скрита във всеки един от тях…. никой няма да му повярва“.

/из „Пътят на щастието“ на Хорхе Букай/

Моето призвание е да ти помогна да погледнеш в себе си и да откриеш твоя ключ към щастието.