Паническо разстройство

Паническото разстройство е заболяване, което се характеризира с повече от една паническа атака, между които пациентът е тревожен за предстояща такава. Това състояние води до съществена промяна в ежедневното функциониране. Пациент с паническо разстройство полага особени грижи и старание за избягване и овладяване на очакваното прилошаване, припадане или поява на други симптоми на паническата атака. Паническото разстройство е не само емоционално стресиращо, но нарушава и качеството на живот.

Паник атаката е резултат от рязкото освобождаване в кръвта на специфични вещества – катехоламини, широко известни като “хормони на страха”, най-често това е адреналин, произвеждани от надбъбречните жлези. Ето защо, паническата атака винаги е придружена от силен страх. Всичко, което се случва с тялото по време на паническа атака, е нормална, естествена, физиологична, здрава реакция на тялото да се страхува. Цялата “патология”, “ненормалност” на паническото разстройство се състои само в едно – страхът възниква по най-незначителна причина, често дори без наличието на такава.

Страхът от смъртта (Танатофобия)

Страхът от смъртта или танатофобията е най-честата форма на страх, изпитван по време на паническа атака.

Този, който фиксира вниманието върху тежестта и болката в гърдите, сърдечния ритъм и повишеното кръвно налягане, се страхува да умре от сърдечен удар; който изпитва пулсации, горещи вълни, напрежение в главата, чувства заплаха от инсулт; който страда от чувство на липса на въздух, стягане в гърлото, напрежението на мускулите при него страхът е от загуба на съзнание и изпадане в състояние на безпомощност.

Повтарящите се пристъпи на паника често причиняват страх от някои скрити, фатални заболявания. Ето защо, паническо разстройство, което не се лекува своевременно води до мултиплициране на страха и натрапчиви тревожни преживявания – фобии:

  • кардиофобия;
  • агорафобия;
  • клаустрофобия и др.

Другият съпътстващ страх при паническа атака е страхът от загуба на контрол над поведението, психичните заболявания, изолацията, шизофренията. Страхът е от полудяване. Този страх се нарича лисофобия. Тя е най-изразена при тези, които по време на паническа атака остро изпитват чувство на празнота, неяснота, нереалност, неестественост на това, което се случва (деперсонализация и/или дереализация).

Какво причинява панично разстройство?

Има причинно-следствени фактори, които провокират паническа атака в определен момент. Те са свързани с физиологичната, телесната основа на човека, можем да кажем, че те са генетично определени и наследени. Те включват:

  • тревожност, несигурност, склонност към вълнение, тревожност при незначителни поводи;
  • емоционална чувствителност, впечатляваемост, уязвимост;
  • внушаемост, подозрителност, сантименталност, прекомерна чувствена откритост;
  • нестабилност, променливост, непостоянство на емоционалния фон;
  • висока отзивчивост на организма към емоционални преживявания, проявяващи се с набор от здравословни симптоми на тялото – сърдечен ритъм, замаяност, задух, гадене, изпотяване, треперене, заздравяване, студ, изтръпване, болка и т.н.

Първите пристъпи на паника могат да бъдат предизвикани от всеки емоционален стрес, най-честите от тях са разпадането на личните отношения,  тревожност за децата и близките, прекъсната бременност, болест или смърт на близък роднина или дори любимо куче. На второ място – семейни и трудови конфликти, загуба на препитания, финансов дълг и много други.

Списъкът може да е безкраен. Ще посоча само някои от тях без претенция за изчерпаемост:

  • хранително или друго отравяне;
  • слънчево/топлинен удар;
  • при консумация на големи количества силно кафе/чай, енергийни напитки;
  • интензивно физическо или спортно натоварване, особено в комбинация с “енергийни” стимули;
  • злоупотреба с алкохол, смесване на алкохолни напитки, пиене на нискокачествен алкохол и др.;
  • в резултат на “експерименти” с марихуана, амфетамини се развива особено тежки и резистентни към лечение панически атаки с изразен синдром на дереализация-деперсонализация, както и отключване на психози;
  • в случай на нарушаване на ритъма на сън-будност, стрес, придружен от очевидна умора, липса на сън, висока отговорност;
  • в следродилния период, менопаузата, по време на тежък предменструален синдром.

По този начин почти всеки стимул може да предизвика първата паническа атака в тревожната личност – силно негативно впечатление или емоционално преживяване, което увеличава тревожността до критично ниво, както и всеки физически фактор, който активира симпатиковия отдел на автономната нервна система и води до увеличаване на производството на адреналин.

Как се лекува паническо разстройство?

За да се излекуваме от паническо разстройство е необходимо  трайно да снижим нивото на тревожност. След това хипоталамусът “успокоява” нивото на катехоламините (адреналин) в кръвта, автономната нервна система се стабилизира. Вследствие на това не само пристъпите на страх престават, но и като цяло се подобрява психо-емоционалното състояние на човек.  Добре е да знаете, че паническото разстройство е преходно, когато подходът е сериозен – психотерапия /когнитивно-поведенческа и психо-телесна/ и когато е необходимо медикаментозна терапия по преценка на психиатър. Добре е да не се отлага търсенето на професионална помощ, тъй като колкото по-голяма е давността, толкова повече време и усилия ще са нужни, защото паническите атаки са се превърнали в част от начина на живот, а ресурсът на човек е намален поради давността.

Насоки за самопомощ

  1. Четете новините веднъж на ден, по-добре сутрин или ранен следобед;
  2. Помислете за плана си за действие в случай на влошаване на ситуацията;
  3. Организирайте живота си в настоящето. Има време за дългосрочни планове;
  4. Създайте си стабилна ежедневна рутина. Задайте нещата за всеки ден от текущата седмица. Процесът на структуриране на времето е важен тук.  Задължително включете неща и занимания, които носят позитивни емоци и грижа за тялото. Масаж и спа процедури ще подпомогнат телесните усещания.
  5. Най-простият и работещ инструмент е дихателните практики:
    1. дълбоко коремно вдишване и бавно издишване. Поставете ръцете върху корема и се концентрирайте върху движението им при вдишване и издишване. Това ще помогне да префокусирате мисленето.
    2. Направете проста мускулна релаксация. Стегнете дясната ръка за няколко секунди, след което отпуснете. Повторете същото с лявата ръка, краката, лицето, цялото тяло. В крайна сметка ще постигнете отпускане на всички мускулни групи, което ще намали телесното напрежение.
    1. Активиране на мисленето – префокусиране. Целта е да се спре и овладее катастрофичното мислене. Тук всеки следва да избере това, което работи за него. Това може да е смятане – изваждане от 100 назад – 8 или 7, казване на азбуката,  разговор с някой близък, фокусиране върху поне 5 различни предмета или нещо друго – всяко нещо, което ще отнеме фокусът от паническата атака върху друг аспект.

На края, но не по важност – овладяване на мисловността.

Позволете си всеки вечер да се притеснявате 10 минути по едно и също фиксирано време. Ако тревожното мислене се появи по всяко друго време – отлажете го до точно фиксираното ви за „тревожене“ време. Това е много ефективен метод, който ще помогне да си върнем усещането за контрол.

Важно е вечер наистина да отделите време за себе си на емоциите и да живеете чувствата си в определеното за това време – не повече. Потискането на всичко, което ни тревожи само ще ни направи контейнер на тревожност, а ние имаме своите лимити.

Останалото е въпрос на време и последователни усилия, а успехът  неизбежен!