Булимия невроза

Булимия невроза е хранително разстройство, което се характеризира с прием на неконтролирано количество храна с последващото й елиминиране, чрез предизвикано повръщане.

Булимията най-често съпътства хора, страдащи от заболявания на нервната и ендокринна системи, както и нарушения в метаболизма. Обикновено булимия е характерна за младите жени, които са прекалено фокусирани върху външния си вид. Диагностицира се в 10-15% от нежния пол.

През 1980 г. булимията за първи път е класифицирана като специфично хранително разстройство, което се дължи на повишена тревожност и нервност на пациента.

Причини за възникване

Най-често причините за появата му са психологически травми, които водят до смущения в хранителния център, а именно:

Детска психологическа травма

При отглеждане на детето с липса на родителска любов и внимание, особено от страна на майката. Има тясна връзка между отрицателния майчински комплекс и булемия, емоционално недостъпна и силно котролираща майка. В юношеството детето има трудности да установи добри приятелства с връстниците си или е било обект на присмех и подигравки, заради външния си вид и формираната в последствие ниска самооценка.

Стресът и повишената тревожност

Tогава храната се явява лесно и достъпно средство за снижаване и облекчаване им и дсотавянето на удоволствие, т.нар.емоционално хранене. Известно е, че по време на хранене глюкозата навлиза в мозъка, увеличавайки концентрацията на “хормони на щастието”.

Чести, продължителни и драстични диети

Постоянните ограничения водят до факта, че човек не е в състояние да мисли за нищо друго, освен за храна. В определен момент става невъзможно да се толерира глада и се преминава към компенсаторно, неконтролируемо хранене.

Излишен перфекционизъм

Човек е толкова уморен от постоянния стремеж за съвършенство, че започва да използва храната за облекчаване на напрежението.

Наследствени фактори

Свързани са със спецификата на ендокринната система и липса на хормони, които контролират апетита.

Органични увреждания на мозъка

Това може да бъде нарушение на метаболитните процеси в мозъка, поради действието на токсични лекарства или хронично химическо отравяне.

Как да разпознаем булимия – симптоми

повръщане;
използване на различни методи за отслабване, редовен прием на лаксативи и диуретични медикаменти;
постоянни разговори за загуба на тегло и здравословно хранене;
обсебващи мисли за храна
чувсто на срам и вина след всяко хранене;
изолация;
неврози, депресивни състояния.

Наличието на това заболяване може да показва някои физиологични симптоми:

големи промени в телесното тегло – загуба на тегло, след това катастрофално наддава тегло;
лошо състояние на зъбите: потъмняване на емайла, разрушаване на зъбите, възпаление на вдлъбнатините, язви в ъглите на устата;
възпалителни процеси в ларинкса, презапасяване с гласа;
нарушение на метаболизма;
обща слабост, мудност, сънливост;
влошаване на паметта и вниманието поради липса на глюкоза и други хранителни вещества;
припадъци, дължащи се на дехидратация;
отпусната кожа, обрив;
нарушение на функциите на храносмилателния тракт, парене, гадене,;
неизправности в работата на сърцето, черния дроб и бъбреците;
нарушение на менструалния цикъл.

Последствията от булимията често са тежки здравословни проблеми и дори летален край.

Лечение на булимията

Лечението на булимията е комплексно и задължително следва да включва промяна в поведението на хранене – консултация с диетолог, психотерапия и лечение с антидепресанти. Компетентната терапевтична работа ще идентифицира и коригира психологическите проблеми, довели до това заболяване. Специфични методи и техники помагат да се промени поведението на хранене, да се прехвърли вниманието на човека от храната към други аспекти на живота, развитие на личностния потенциал за постигане на пълноценен живот. Добър резултат се отбелязва при работа в групи.

Хората засегнати от това разстройство често изпитват срам от поведението си и крият развитието на болестта. На групови психотерапевтични сесии те могат да придобият увереност, че не са сами в проблема си.

Навременното психотерапевтично лечение, съвместно с медикаментозна терапия и диетолог са задължилено условия за пълно оздравяване.