Всеки, който някога е ходил на терапия е чувал израза „това е процес“, но не винаги е имал ясна представа какво точно означава това. Тази статия има за цел да внесе повече яснота какво представлява терапевтичния процес и как можем да се ориентираме ние в него. Етапи, работа и продължителност, въпроси, които вълнуват всеки един влязъл в кабинета на терапевта.
Терапевтичният процес е едно проникновено и предизвикателно пътуване към себе си, опознаване на многопластовата същност на душата ни, път на изцеление и постигане на вътрешно равновесие. Процесът следва обща структура, която помага на настоящи и бъдещи клиенти да постигнат трайна промяна в мисленето, чувствата, поведението и качеството си на живота.
Всички ние отделяме все повече време и внимание, както на физическото си здраве,така и на своето психо-емоционалното здраве. Четем, учим, ходим на семинари, курсове, ритрийти и терапия, в стремежа си да разбираме и познаваме по-добре себе си и света, в който живеем с неговите толкова динамични предизвикателства. Така придобиваме знания за по-пълноценен и адаптивен начин на живот.
Съществуват множество теории в психологията, които разделят терапията на етапи. Тук ще се спра на модела на етапната промяна наречен транстеоретичен модел за промяна на поведението. Разработен е от Джеймс Прохаска, в края на миналия век. Основната идея е, че хората преминават през различни етапи, когато променят поведението си и че подкрепата трябва да се адаптира съобразно конкретния етап, в който се намира човека. Моделът е широко приложим в много области, включително здравословни и психологически интервенции, като отказване от тютюнопушене, промяна на хранителни навици, физическа активност и много много други.
Етапи на терапевтичния процес
Предразмисъл
Това е етапa, в който човекът все още не мисли за промяна. Може да не е осъзнал проблема или да не вижда нужда от промяна. На този етап хората обикновено отричат, че имат проблем или не осъзнават неговата сериозност и влияние. Да кажем, че някой идва за първи път при мен просто за да поговорим за „малък проблем с пиенето“. Разбирам, че се намира в този етап, тъй като говори за иначе пълноценния си живот, удовлетворителна връзка, прекрасна и доходна работа, но не разбира защо напоследък си „пийва повече и по-често“.
Започваме работа за изграждане на доверителна връзка с него. Това е от съществено значение, тъй като терапията изисква от човек /както в споменатия случай/ да споделя съкровени аспекти от живота си с някой, който вижда за първи път – един непознат. Създаваме безопасна и подкрепяща среда, в която той може да бъде себе си, да се разкрие без страх от осъждане или критика и да се почувства разбран. В този етап той формира своята заявка към терапевта и двамата съвместно определяме основните цели на терапията. Терапевтът следва да го информира за начините и подходите, които смята за удачни за работа за неговия проблем и евентуалната времева рамка. Тя е условна и специфична при всеки един конкретен случай. Информира го за своята квалификация и опит.
На този етап също така помагаме на човек да разбере по-добре себе си, как да си задава важните въпроси, докато не се случи нещо което да го накара да осъзнае, че има проблем. В конкретния случай може да е поредица от провалени служебни ангажименти /примерът е условен/. Тогава навлизаме в следващият етап.
Размисъл
Тук разглеждаме настоящите проблеми, мислите, чувствата и поведенията на човека. Изследваме и анализираме мисловните модели и как те корелират с емоциите и обуславят поведението. Човек получава цялостно разбиране за това как се формира и функционира неговият психо-емоционален вътрешен свят. Чрез дискусия и различни техники, като когнитивно преструктуриране, се изследват негативните мисловни модели, които често са в основата на емоционалните затруднения. Човек започва да осъзнава как автоматичните мисли и поведения влияят на неговото психично здраве и взаимоотношенията му с другите.
Вече осъзнал проблема, той е готов да говори за него и започва да обмисля необходимостта от промяна. Все още обаче не е готов да предприеме конкретни действия, а по-скоро анализира плюсовете и минусите на промяната. Това е етап на осъзнаване, но не и на активна промяна. Хората често започват терапия именно по време на етапа на размисъл. Това е и етапът на съпротивата, когато хората отлагат или се самосаботират, защото им е трудно да се откажат от нещо, несигурни с какво да го заменят. Свързано е със загуба на старото и познатото, т.нар. „зона на комфорт“ и недоверие към новото. На този етап хората „циклят“, повтарят грешките повече или по-малко, докато се почувстват достатъчно готови /ресурсни/ за промяната.
В конкретния случай той признава ролята на алкохола в живота си като средство за намаляване на тъгата и тревожността. Въпреки това, не вижда и не може да намери алтернативни начини за управление на чувствата си. Вместо това фокусира усилията си върху неработещи решения. Например, заменя твърдия алкохол с леко алкохолни напитки или решава да консумира алкохол само извън дома. Това са палиативни мерки с временен резултат. Тези действия в крайна сметка го доведоха до третия етап.
Подготовка
Много от трудностите, които изпитваме в настоящето, се коренят в миналото. В зависимост от терапевтичния подход, този етап може да включва анализ на детството, семейния модел и динамика, базови вярвания, минали травми. Терапевтът помага на човек да осъзнае връзката между миналите преживяванията и настоящите затруднения, емоции, поведение. Това често е болезнен, процес, но същевременно ключов за освобождаване/трансформиране/преработка на миналите травми и развиване на нови, по-здравословни и адаптивни поведенчески модели.
На този етап човекът взима решение за промяна на поведението си и започва да прави конкретни планове. Той може да търси информация и ресурси или да определи целева дата за започване на промяната. Това е етап, в който мотивацията се увеличава и лицето е готово да предприеме конкретни стъпки, отказвайки се от самозаблудите си. Така стигаме до предпоследният етап
Действие
Веднъж осъзнати корените на проблема, се прави анализ на дисфункционалните мисловни модели. След това терапевтичният процес се насочва към изграждане на нови умения. Също така се работи за овладяване на нови навици. Тези нови умения ще се формират чрез разгръщане на собствения потенциал и така ще поддържат промяната устойчива във времето. Това включва научаване на техники за справяне със стреса, търсене на баланс, освобождаване от дисфункционалните мисловни модели чрез префокусиране, контрол и адекватно вентилиране на емоциите и промяна на реакциите в трудни ситуации. Целта е да се създадат устойчиви промени, които клиентът може да прилага в реалния живот.
В конкретния пример – работа за повишаване на самооценката, промяна на обкръжението, споделяне на емоциите, търсене на нови източници на удоволствие и много други.
Конкретните действия за промяна са на лице. Това е най-интензивният етап, когато се полагат усилия за създаване на новото. Подкрепата и насърчението на този етап са от ключово значение. Постигането на първите положителни резултати са изключително въодушевяващи. На този етап често срещана грешка е човек да реши да спре терапията вярвайки, че промяната е постигната. Но целта разбира се е да завършим процеса, т.е. да направим промяната устойчива, в противен случай хората често се връщат назад и това действа изключително обезсърчително, компрометирайки терапевтичния процес и вярата на човек в собствените усилия и постигнати резултати! Така нареченият рецидив е част от процеса на промяната, не е отделен етап от нея.Това не означава, че сме се провалили, това е възможност да осъзнаем, колко е важно да направим промяната трайна. И така стигаме до последния етап
Поддръжка
Последният етап от всеки терапевтичен процес включва поддържане и интегриране на промените, които са постигнати до тук. Това е етап, в който човек започва да използва новите си умения и нагласи в ежедневието. Насърчаваме го да прилага наученото в реални житейски ситуации и да продължи да развива автономност . Терапията се разрежда до необходимата за поддържане на процеса честота, а в последствие само при необходимост.
На този етап е важно да се изградят стратегии за справяне с трудностите. Трябва да се познават отключващите фактори на старото поведение, които могат да предизвикат рецидив. Този етап е труден, тъй като поведението, което хората се стремят да променят, е част от начина им на живот. Например, зависимите често се изолират. В труден за тях момент те може да нямат налична подкрепа. Понякога обкръжението им дори стимулира старото поведение. Ако това се случи на този етап, навременната и адекватна емоционална подкрепа може да помогне на човек да поддържа правилния път.
Терапията не е просто решение за настоящите проблеми! Тя е инструмент за изграждане на здрава, устойчива и автентична идентичност, която дава увереност на човек в способността му да се справи с предизвикателствата на живота.
Терапията е процес на самопознание. Човешката душа е многопластова и колкото повече опознаваме себе си толкова по-пълноценно живеем. Този процес е безкраен и толкова вълнуващ!