Щитовидна жлеза и психосоматика

Щитовидната жлеза е малък орган, който има огромен ефект върху всеки орган в нашето тяло. Ролята й далеч надхвърля медицината, като директно се свързва с психологията, емоционалното състояние и качеството на човешкия живот.

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които са необходими за:

• Нормален метаболизъм – Хормоните й осигуряват на клетките енергия и регулират работата им.
• Растеж и узряване на тъканите – Без тези хормони правилното израстване на органите и костния апарат е невъзможно.
• Определя темпото –  жизнената дейност на тялото. Тя участва в консумацията на кислород от тъканите и нормализира имунната система.

Ако щитовидната жлеза работи неправилно, това води до сериозни проблеми с гръбначния стълб и опорно-двигателния апарат. Също така има пряко отношение към депресивните и тревожни състояния.

Емоционални прояви и психосоматика

Щитовидната жлеза е ключова за метаболизма, от който зависи не само физическото здраве, но и емоционалната стабилност. Хормоните й имат седативен ефект върху нервната система. В случай на нарушение на тяхното производство можем да забележим, че дори малките неща могат да предизвикат свръх емоционална реакция, действията стават прибързани, понякога импулсивни и загуба на толерантност.

Тези промени в поведението често причиняват допълнителни проблеми в комуникацията и могат допълнително да ни стресират.

От гледна точка на психологията, щитовидната жлеза е в основата на чувствителността, болезнеността на чувствата, тежестта на възприятието и творческата изява на мисълта.

В допълнение, щитовидната жлеза е енергийна жлеза, защото нейната секреция е регулатор на темпото на живот. Следователно нарушенията в нейното функциониране – хипофункцията (намалената хормонална секреция) или хиперфункция (увеличената секреция) на щитовидната жлеза водят до нарушен енергиен баланс и психофизическо блокиране.

Страхът – основният виновник за болестите

Почти всички нарушения в дейността на щитовидната жлеза се свързват с ограничението на свободното волеизявление и свободния избор.

В основата на всякакви стагниращи явления на тялото и недостатъчната функционална активност стоят потиснати емоции, които водят до блокаж в дългосрочен план, тъй като всяка емоция е свързана с биохимична реакция. В зависимост от вида на потиснатите или изпитавани емоции се стимулира производството на съответни хормони /адреналин, кортизол, норадреналин или домапин, серотонин, мелатонин и т.н./.

Най-честите причини са начинът, по който възприемаме себе си, начинът по който възприемаме света и начинът, по който възприемаме въздействието на света върху нас.

Конкретните причини намираме в потискането, комплекса на жертвата, чувството на вина, негодувание и неудовлетворение, невъзможност да прощаваме, усещане за безнадеждност, инерция, стагнация, неспособност да се издигнем над собствените си ограничения, страх от промяна, чувство на пропуснати възможности, желание за контрол и др.

Когато говорим за  хипофункция на щитовидната жлеза имаме работа с  потискане на творческата изява или неспособност за промяна на отношението към това, което се случва. Това води до конфликт /външен и/или вътрешен/, както и депресия. Вярването, че не можем да управляваме напредъка си и не трябва да поставяме изискванията си, че нямаме право да правим това, което е важно за нас и да заявяваме себе си, най-често кореспондира с не достатъчна активност на щитовидната жлеза.

Влиянието на гнева

В случаи, които касаят потиснат гняв се наблюдава промяна в хормоналната система на човешкото тяло. Има повишена секреция на норепинефрин, който води до стесняване на кръвоносните съдове, ускоряване на сърдечната дейност, увеличаване на кръвното налягане и кортизол, чието дългосрочно влияние се свързва с увреждане на тимусната жлеза (thimus) – основният имунен орган.

Гневът, изместен в подсъзнанието, се припокрива от страха от пълноценен живот, потискането на изразяването на собственото недоволство, което, в известен смисъл, е по-характерно при жените, следователно и статистически жените са по-податливи на проблеми с щитовидната жлеза. Това често води до автоимунни заболявания – алергии, автоимунен тиреоидит, тиреотоксикоза и други реакции на компенсация.

Психосоматика на хипертиреоидизъм: тревожността

Хипер функция на щитовидната жлеза може да бъде предизвикан от много фактори. Най-често срещаните от тях са психическата травма и остър емоционален конфликт. Значението на емоционалните фактори се потвърждава от константата, с която емоционалните разстройства предхождат появата на болестта и поразителното сходство на емоционалните фактори и структурата на личността на пациентите.

Вече стана ясно, че страхът е един от основните естествени механизми, които стоят в основата на блокирането на дейността на центъра на гърлото и щитовидната жлеза, както и други ендокринни нарушения. Но има и друга, не по-малко разрушителна психо-емоционална реакция на тялото в психосоматичната мозайка от заболявания на щитовидната жлеза – тревожността.

Постоянната борба с тревожността може да се прояви чрез отрицание. Един вид контра-фобско отношение, т.е. обсесивното желание да се извършат действията, от които се страхуваме най-много. Това може да обясни желанието да поемете прекомерна отговорност и да бъдете полезни и незаменими, въпреки дълбоката тревога и несигурност, които изпитвате.

Да се освободиш от контрола на егото означава да позволиш тялото да бъде изразено в неволен аспект. Това също така означава да позволиш на тялото да реагира автентично. Тялото знае как да направи това, но точно това е, което хората не могат да направят. Те чувстват, че тялото ще ги предаде. Те не вярват на тялото си. Страхуват се, че ако позволят на тялото да реагира в съответствие с психо-емоционалното им състояние, ще се почувстват и разкрият, като слаби и уязвими, ще се поддадат на гнева си, а това ще се отрази на обществения им образ.

Но колко дълго можем да потискаме всичко това? Не трябва да забравяме, че потиснатите емоции не са неутрализирани. Ако твърде дълго препятстваме изявата им навън, те ще я потърсят навътре. Именно така се разболяваме. Да, гневът може да бъде разрушителен! Той ще унищожи фасадите, които хората са издигнали, за да се скрият от самите себе си и от света, криейки своята истинска същност. И в същото време ще отвори нова дълбочина за съществуване и по-добра перспектива за проспериращ живот. Не търсим ли всички ние точно това?

Щитовидна жлеза и депресия

Една от честите прояви на проблеми с щитовидната жлеза е депресията. Липсата на хормони води до намаляване на енергията на организма, което засяга психиката:

• Настроението се влошава;
• Има усещане за апатия и умора;
• Интересът към обичайните неща изчезва.

Психологическите проблеми на свой ред влошават физическото състояние, формирайки порочен кръг.

Как психосоматиката влияе на щитовидната жлеза

Емоционалният стрес и вътрешните конфликти могат да предизвикат механизми, които увреждат щитовидната жлеза. Например:

• Стрес – Постоянното напрежение увеличава натоварването на тялото, което нарушава хормоналния баланс.
• Потиснати емоции – Неизречените чувства могат се насочват в съответни зони в тялото, засягайки ендокринната система.
• Съмнение и колебание – Усещането за несигурност за бъдещето е често срещана причина за функционални нарушения на щитовидната жлеза.

Щитовидната жлеза често отразява вътрешния конфликт между желанието да следваме целите си и необходимостта да задоволяваме очакванията на другите. Това вътрешно напрежение се трансформира във физически симптоми: умора, раздразнителност или хормонални нарушения. Стремежът да следваме собствения си път и  реализираме автентичните си цели и желания води до облекчаване на напрежението, помага да възстановим баланса, както в емоционалната, така и във физическата сфера. Нарушенията в щитовидната жлеза, както и всички други са просто сигнали на тялото, че не живеем автентично и пълноценно. Тогава е време да спрем и да разчетем правилно тези сигнали.

Щитовидната жлеза не е само орган, но и индикатор за нашето психологическо състояние. Чрез осигуряване на хармония вътре в себе си, ние не само поддържаме здравето на щитовидната жлеза, но и подобряваме цялостното качество на живот.