За кризите в живота или когато всичко се проваля с гръм и трясък сега
В живота на всеки човек има моменти, когато всичко лошо, което може да се случи се стоварва върху него в един и същи момент, обичайният ред се срива, а бъдещето изглежда несигурно и плашещо. Човек е многоаспектно същество и когато кризата засяга неговата личност това се отразява на всички негови аспекти, родителство, партньорство, професионална реализация, приятелски кръг и интереси. Човек има усещане не само за загуба на контрол, но и загуба на смисъл. Това е така наречената екзистенциална – духовна криза.
Едва ли има човек, който да не се е питал какъв е смисълът, защо точно аз, защо се раждаме, какво е смъртта, какво следва?
Екзистенциалните кризи са като тъмен облак надвиснал над живота ни, хвърлящ сянка върху нашето усещане за смисъл и посока. Те често възникват в ключови за нас моменти — когато се изправяме пред нашата смъртност, поставяме под въпрос изборите си или търсим по-дълбок смисъл в нашето съществуване. Човек осъзнава, че има нужда да вярва в нещо по-голямо, че има една по-голяма картина за света, живота и смъртта. Ето защо тези кризи са едно дълбоко универсално преживяване, което води до дълбока личностна и духовна трансформация, която осветлява по-нататъшното ни съществуване, като част от един по-голям замисъл.
Животът често може да изглежда абсурден, лишен от смисъл и посока. И точно в този момент, когато е най-трудно той ни провокира да се изправим пред този абсурд и да осъзнаем, че ние сме единствените, които можем да му придадем смисъл. Тази перспектива ни подтиква да се запитаме: Какво означава животът за мен? И когато отговорим на този въпрос, можем да започнем да сътворяваме собственото си усещане за цел в един толкова объркан свят. Това също е точка на преосмисляне, време за размисъл върху вашите истински желания, ценности и нужди. Важно е да разпознаем емоциите си и да видим в кризата възможността за личностно израстване. Това е нейният смисъл.
Как да я разпознаем
Чувство за загуба на смисъл и цел. Чувство на безпомощност и вътрешна празнота.
Постоянно безпокойство за бъдещето, усещане за невъзможност за придвижване напред. Загуба на интерес към живота и делата, които са носили радост.
Най-често срещани страхове, с които хората се сблъскваме по време на криза
Несигурност
Един от отличителните белези на екзистенциалната криза е огромната несигурност, която носи. Това ни кара да се страхуваме от промяна, дори когато тя ни води към по-добро. Независимо от факта, че несигурността е източник на безпокойство, тя е също извор на свобода. Когато приемем неизвестното, ние се отваряме към нови възможности и преживявания. Приемането на факта, че не можем да контролираме всичко, може да бъде освобождаващо, позволявайки ни да изследваме пътища, които иначе може би не бихме обмислили.
По-разумно е да се съсредоточим върху това, което можем да контролираме, а останалото да приемем като възможност за нови перспективи.
Страх от провал
Кризата често е време, когато мислим за нашите успехи и неуспехи. Страхът да се направи грешка или да не се постигне желаният резултат може да парализира действията. Помага да разширим разбирането си за провал. Той не е обратното на успеха, не е краят, той е част от процеса и пътят към успеха.
Страх от самотата
Понякога кризата е съпроводена от усещането, че си останал сам и изгубен. Това може да бъде причинено от раздяла или чувство, че другите не разбират нашите преживявания. Вместо да се самоизолираме и възприемем за жертви важно е да потърсим подкрепа от близки или професионалисти, както и да развием способността да се чувстваме комфортно със себе си. Имаме повече време за самите себе си. Ще се изненадате да разберете, че същото се случва и на другите.
Страх от загуба на контрол
Когато старите начини за решаване на проблеми спрат да работят, можем да почувстваме, че губим контрол над ситуацията. Едва тогава разбираме, че непрестанният стремеж към контрол е причина да не можем да се отпуснем и да се порадваме на това което сме, където сме точно в този момент. И ако до сега никой не ни го е казвал, можем да го направим самите ние – можем да поспрем, поне сега, поне за малко. В крайна сметка е невъзможно да се контролира всичко, но винаги можем да изберем отношението си към това, което се случва. Светът няма да свърши ако поспрем и го видм, нали?
Страх от промяна
За много хора промяната е плашеща, защото води към неизвестното. Мнозина предпочитат да останат в познати, но нефункционални ситуации, само за да избегнат страха от новото. На естествения, непрекъснато променящ се ход на живота ние противопоставяме желанието за сигурност и предвидимост. Забравили колко вълнуваща и обновяваща може да бъде промяната, както като деца сме се вълнували от неизвестното с любопитство, нетърпение и радост. Промяната е обновление и ако искаме да сме адекватни на непрекъснато променящия се живот следва да актуализираме нашите собствени вярвания и принципи.
Да живеем автентично — да подреждаме действията си в съответствие с истинските си ценности е от съществено значение за преодоляване на екзистенциалната тревожност. Концепцията на Мартин Хайдегер за “битието-към-смъртта” предполага, че осъзнаването на нашата смъртност може да ни мотивира да се фокусираме върху това, което наистина има значение. Това осъзнаване може да ни вдъхнови да оценим приоритетите си и да живеем по-целенасочено, преследвайки цели, които резонират с нашите основни вярвания. Колкото по-пълноценно живеем толкова по-малко се страхуваме от смъртта. Така тя придава смисъл на живота.
Кризата е неизбежна част от живота и началото на нещо ново, а това е толкова вълнуващо, нали?
Практически съвети за справяне
Майндфулнес и медитация
Практикуването на майндфулнес може да ни помогне да останем в настоящия момент, намалявайки безпокойството, което често съпътства екзистенциалните мисли. Техники като дълбоко дишане, водена медитация или просто наблюдаване на мислите ни могат да насърчат усещане за спокойствие.
Водене на дневник
Писането може да бъде мощен инструмент за обработка на нашите мисли и чувства по време на екзистенциална криза. Дневникът ни позволява да изследваме страховете и стремежите си в безопасно пространство. Обмислете въпроси като “Какво ми носи радост?” или “Кои ценности ръководят моите решения?” за по-дълбоко самоосъзнаване.
Връзка с другите
Изолацията може да усили чувството на безпомощност по време на екзистенциална криза. Споделянето на нашите преживявания с доверени приятели или присъединяването към групи за подкрепа може да създаде усещане за общност и разбиране. Участието в значими разговори може да ни напомни, че не сме сами в нашите трудности.
Търсене на професионална помощ
Ако чувствата на отчаяние станат непреодолими, търсенето на терапевтична подкрепа или консултант е препоръчителна. Това ще спести време и терзания, ще помогне да опознаем многоликата си същност и да развием собственият си потенциал, ще израстнем и развием себе си.
Досег с природата
Тя е нашата естествена среда. Това е като да се завръщаш в къщи. Носи дълбока хармония и радост. Човек усеща себе си свързан с всичко което е!